Носталгично

Feb 27, 2008, 7:50 AM

Poetry » Phylosophy

483 0 6

Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове!
Това е неговият непрестанен вик
и кой ли може този вик
някога, дори за миг,
да реши да спре?!...
А какво ще стане, ако в даден миг
някой спре Всемирния вик?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Носталгично

Want to read more?

Random works