Aug 5, 2007, 10:50 PM

носталгично  

  Poetry
728 0 19
Разлиствах я луната, като цвете,
да търся в нея влюбена душа,
звездите ги обхождах със молитва,
изричана с магията на любовта.
Живях на залеза в душата
със огъня, изгарящ ми кръвта,
разказвах приказка - вълшебна,
за скитника, целунал ми ръка...
Тогава пееха салкъмите
под ласките на вятъра със песента,
която шепнеше душата ми
под цъфналите рози на страстта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??