Носталгично

Имам си и внук и внучка... далече в чужбина.

Вече шест години е така.

Идват си и аз ходя, ала до кога?

И до кога ще е така?

До кога ще си говорим в скайп?

До кога ще съм онлайн баба?

До кога? Питам, а отговор не получавам?

Едните са наблизо и е по-лесно някак си,

а другите на другия край на света - във Флорида.

И така от три години комуникираме само и

единствено в скайп, фейсбук...

Не зная ще доживея ли

деня на завръщането им!

Искам го, мечтая си, но... не вярвам!!!

Мечтите казват са... безплатни!

Защо и до кога ще е така?

Много български семейства са като мен... 

и те желаят децата им да са си у дома.

Искат го, мечтаят си... и

дано да се случи, за да ни има!!!

За да останем! За да умрем тук

на родна, българска земя!

За да не се заличим като нация

и да живеем и работим

тук на родна, българска земя!

За да я има България и да пребъде!!!