Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни…
Клоните оголени напомнят,
че след лятото оставаме сами…
В живота всичко е сезонно.
Носталгично за пролетите сълзи…
Капки дъжд по кожата се стичат.
Потъвам в тези есенни мъгли…
Есенно ми е и малко носталгично.