Не ми омръзва всяка зима
в мечтания да се потапям по снега.
И пак съм там, където споменът ми стига...
От първите снежинки ми порастваха крила
и нямаше в притихналото село земна сила,
която да ме спре на топло у дома.
В кристалчета замръзваше дъхът ми.
Ботушки топли нямах, но това не бе беда.
И мокри бяха мойте ръкавички- дружки,
що баба ми плетеше с обич на ръка.
Цял ден тя с двете куки- две чевръсти гарги
кълвеше пухкавата прежда на кълба. ...