jeditte (Ангелина Трифонова)
47 16
Apr 17, 2007, 9:47 PM

Носталгия 

  Poetry
755 0 3

Стаяваш напразна надежда
и се връщаш по стари следи,
но макар че познато изглежда
по-различно е днес отпреди.
И макар че градът си е същият,
част от него е сякаш на прах -
на своето място са къщите,
ала други живеят във тях.
За своите стари познати
мислиш със лека тъга -
животът навред ги разпрати,
недей да ги търсиш сега!
Когато случайно ги срещаш,
за поздрав помахваш с ръка,
но виждаш как онзи отсреща
отминава, извърнал глава.
Неумолимото време променя
човешките грешни души,
предишните чувства изменя
и старите приятелства руши...
И някак не е справедливо-

отнемат от теб онова,
което си пазил ревниво
през толкова много лета.
Не, на времето устрема вечен
и да искаш не можеш да спреш,

на промени и бури обречен
ти съдбата си ще понесеш.

И даже да е трудно - продължаваш,

главата горе - погледът напред,

все още стари сметки издължаваш,

но скоро ще дочакаш своя ред.
Откриваш отново надежда
и оставяш след тебе следи,
но макар че познато изглежда,
по-красиво е днес отпреди.

© Ангелина Трифонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??