Носталгия

Nov 6, 2008, 8:53 PM

Poetry

674 0 1

Остана ли сама накрая,
ще бъда като призрачна луна,
потънала в небесния безкрай
на многохилядния звезден рай.
Но щом зората зазори,
събужда в мене пориви и чувства,
за ден, изпълнен със мечти,
с любовни ласки и копнежи.
Копнеж по бягащото утро.
Копнеж по изгрева червен
на бързо настъпващия ден.
Мечта за свежата трева, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Носталгия

Want to read more?

Random works