Jan 8, 2015, 11:35 PM

Носталгия 

  Poetry » Phylosophy
1216 1 40
Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив.
Морето - кратка като вик сълза.
Неясен сън е миналият миг,
във който щастието с мен живя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??