May 14, 2014, 7:52 AM

Носталгия 

  Poetry » Phylosophy
902 0 6
Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам.
Поглеждам детството си, тлеещо зад мен
и колкото високо, безспиращо да скачам,
спомените под тавана ме държат във плен.
Така жестоко галят ме картините,
градени от ръцете на моите предци,
но и децата не щадят годините,
за разлика от техните души. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Михайлов All rights reserved.

Random works
: ??:??