Mar 28, 2015, 7:45 PM

Носталгия 

  Poetry
473 1 6

Носталгия мъчи сърцата,

скърца тихо в нощта,

като праг на изоставена къща,

като плач на деца.

 

Носталгия стяга гърлата,

бяга по родни поля,

къпе се в лъчите на слънцето,

крие се в зрънце   свобода.

 

Ще мине,  когато краката

стъпят на родна земя,

когато мама  прегърне 

остарелите свои чеда!

 

Ще бъде спомен,

ще бъде звън.

Ще ни напомня, 

че извън България за нас

няма   спокоен сън!

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??