Feb 15, 2018, 12:15 PM

Носталгия по зарезанови дни 

  Poetry
313 0 0
Отдавна никой не ходи на лозето,
затънало в бурени, пръст и кал.
А някога на тихата земя е раждала лозата
най-сочните зърна.
Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд.
Пеела им песни, заспивали над топлата й плът.
Сутрин рано излизал "царят на лозята" – най-отпред,
окичен с венец – избран ерген.
А до него младите жени с хляб в ръце,
омесен още по Луна в най голямата тава.
После на мегдана се вихрело хоро,
събирало се цялото село. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??