Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче.
Притискат ни грижи. Студът се засилва.
Душата простенва – самотно сираче,
очакваща някой с любов да помилва
и с обич да сгрее скованите чувства.
Усетили пламъка те се събуждат.
Във свят като този е цяло изкуство
да можем на друг да помогнем при нужда. ...