Всяка Нова година е измислица,

узаконена от човека,

за да придаде оправдание на живота.

Тя е змия с опашка във устата си.

Танцът на кокетка,

който  ще укроти гнева

на огнения повелител,

разкривайки му вечните си прелести.

Показвайки  му дишащите точици,

 по многоцветната си  дреха.

Всяка Нова година

е виртуалната ограда,

зад която пазим усмивките,

надеждите и вярата...

благословения си труд

и любовта към всичко.

Тя е рамката, в която вграждаме Живота.

Вълната на сбогуването - към брега

и новородената  вълна  сред дълбините

на безбрежието.

Тя е пътуване в значимостта на нищото

и наковалнята за лемежа на смисъла.

Осветяваме я с фойерверки,

за да преминем само светлите  пътеки.

Слагаме я на богата трапеза,

за да бъде най-личният ни гост.

Пеем и танцуваме,

за да ни обича като деца.

Светещите от щастие точици

 пак огряват дрехата на Земята.

Ще придадат смисъл

и на тая Нова година...