Nov 2, 2006, 5:01 PM

Нова любов 

  Poetry
828 0 11

из  "Стихове с неочакван край"


Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…

Минутите да се изплъзват смътно,

обсебена, погълната, различна…

очите – упоени наркотично…

Копнежно-топло да докосват пръстите,

мечтанията да не бъдат същите,

нов свят да се разгърне пред лицето ми,

далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…

Каква любов, дали съм полудяла,

щом жадно упорито  съм се взряла,

в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА,

в мониторните му очи залутана...

 

02.10.2006

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ах , усещане е познато
    -щом във компа се вторача
    не усещам как се съмва
    и кога пристига здрача!
    Поздрави!
  • Много неочакван финалПоздрави
  • Харесва ми и не съм съгласн,че е като дрогата. "Всяко нещо си има край,само наденицата има два."
  • Интересно си описала състоянието навярно на мнозина!
    Поздравления!
  • лошото е , че лечението след пристрастяването е трудно, както след дрога!
    Чудесно казано, Диди!
  • И аз си обичам моята компютърка!!! Позрави за хубавия стих, Диди!!!
  • Усмихна ме на мига!!!
    Да,познато състояние за мнозина!
    Поздрави!
  • Поздравления!
    Интересно
  • Весело и много живо,
    аз също го бленувам.
    Звучи реално и красиво
    но ще взема да ревнувам.

    Поздрав и усмивка.
  • О, ние и двете с дъщеря ми сме женени за него и не можем да си го поделим! Единственият, за когото може да се скараме!
  • Хехехехехе Тая любов е уморителна, знам аз... Поздрави!!!
Random works
: ??:??