Нова надежда

Apr 15, 2021, 8:04 PM

Poetry » Love, Landscape, Phylosophy

447 0 0

Отново си мисля за тебе,
ума ми замръква в нощта
и сякаш безкрая зове ме
с духа на далечна звезда!
И пия от извор съдбовен -
премъдрост от жива вода,
и ражда се паметно слово
из мрака положил съня!
Изгарян от вътрешна жажда,
отново си мисля за тебе,
мечти Възкресения раждат
и нова надежда зове ме! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нова надежда

Want to read more?

Random works