Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя,
на две ще поделим отровната ù радост.
Ще назовем и вещите със нови имена,
предвидени за други времена - до старост...
Така да преживеем заедно потопа дни,
докато страстите тайфунни грохнат...
Омръзне ли ти - ставай и върви,
ще разрушим ковчега, за да се спасим - ...