Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах
в зелено-златните ти нюанси,
разбрах, че по-вечно
няма от твойто обещание.
Ти ми каза, че винаги ще бъдеш
мечтата ми, във мен закотвена.
И дори навън да стане тъмно,
в сърцата ни нова сутрин е започнала…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up