По пътища, пъртини, магистрали
тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила
да влиза смело от сезон в сезон.
Земята пак-задъхана и мила,
да вози всички в топъл небосклон.
В тържествен час в душата ни да влезе,
за да пораснем всички до един.
И злото от душата да излезе,
за да живеем под един аршин.
За да изгрее, като ново слънце-
нощта да стане бяла, като ден.
да има във гнездата топло зрънце...
Светът да бъде в нея променен.
И този свят във ръст да се изправи.
Напред във Космоса да полети.
Войнта лоша в мир да я направи
и красотата зло да победи!
© Никола Апостолов All rights reserved.