Откъде и кога се допъпли
тази чума на нашия път.
Толкоз малка и толкоз безлична,
ненаситна на болест и смърт.
Не намери ли камъни твърди,
не намери ли сухи треви.
Тях да мъчи, в тях да живее,
а пролази в живи души.
Нека вятърът бурен я духне,
нека слънце и плам я гори!
Да се гърчи, да стене, да съхне!
Нека Господ над нас се смили! ...