И ты смеешься дивным смехом,
Змеишься в чаше золотой…

   Ал. Блок, „Снежное вино“

Сънливият покой на мрака

не предвещава светлина.

Аз чакам те, любими, чакам…

под скрита в облаци луна.

Сребристи жерави високо

в мъгли чертаят път… и път.

Жестоко пръсва ги, жестоко

на зимата, студен, дъхът.

Прикрит от лунната ти броня,

зад тебе Някой друг стои.

Реката ромон рони, рони…

и плиска се, и се „змеи“.

А аз копнея злато, злато!..

и свят, от слънце озарен,

и жарко, неизменно лято,

и вечен, незалязващ ден.

Но този Някой те владее,

страха ми вдигнал като щит,

и студ от него вее, вее…

Той със смъртта ми все е сит.

Ще заклейми и теб – предател,

покорно сипващ мрак… и мрак, 

раняващ всеки скъп приятел,

подкрепящ всеки смъртен враг.

Красива съм, нали, красива…

Ела до моята врата!

Щом влезеш, ще напиша: „Жива!“

на челото ти и в кръвта.

Щом жертви иска любовта…

https://www.youtube.com/watch?v=7mHDkPi0XmE

https://www.youtube.com/watch?v=gRdaIqQM-Js