Летя си през гората със новата метла.
А старата продадох. Не, не е шега.
Малко ми е мъчно, но ще мине и това.
Новата е страшна - лети дори сама.

Има си спирачки, и даже климатик,
и по-малко харчи, пък повече лети.
И тази е червена. Какво от туй, късмет.
И вещицата смела я кара най-отпред.

В началото бе смешно - тъй както си летя,
угасва ми и скоростно се насочи към земя.
Друг път май магията съм малко ускорила
и едва успях да спра преди да съм се придъбила.

Но вече карам смело, маневри правя резки,
и магиите улучвам ги вече все без грешки.
Само се надявам да не се поврежда скоро -
телепортациите зарязах ги, откакто бях в затвора.