slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Jan 12, 2020, 7:40 PM

Новата Земя 

  Poetry » Phylosophy
830 0 2

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания,
а те ме водеха все до Тебе.
Изчерпих последното дихание
и най накрая те намерих.
А сега какво? Нима съм същата?
Оная преди сто години?
По Пътя оставих късчета -
мечти, желания безименни.
А сега свободна съм и птиците
( гнезда в душата ми що виеха)
разпериха криле и литнаха
Земята Нова да открият.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??