Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник,
махам й с усмивка на дете,
научавам новините пресни –
косът винаги ми ги чете.
Вестите съвсем са обичайни:
слънцето си въ́рза дъждобран,
прецъфтяват ли́повите тайни
и последно – косът е обран! ...