Новият Вавилон
Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула,
набола е по пътя кръст след кръст.
Косѝ наред, студени ги целува…
повити рожби в черна пръст…
Те няма никога да остареят…
Момчета смели, хвърлени за стръв.
На майките очите им немеят,
очите им, изплакани до кръв!
Но сред руините - светѝлища до вчера,
сред призрачни, опожарени домове,
духът възкръсва, сякаш Феникс
към свободата с обгорените криле.
……………………………………..
Незаслужена е съдбата им, Боже,
на всеки убит и на всеки сирак!
Ти помогни на земята да може
разумът да тържествува пак.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не можем да останем безразлични към съдбата на милионите, останали без дом, на хилядите жертви, на убитите дечица... Не е човешко и трябва да се сложи край! Благодаря ти, Миночка, за съпричастността!
-
Много силно, пропито с чувства и тъжна истина, която задушава, но да се помолим, всичко по бързо да свърши!
-
Миленче, над 120 деца са убити за един месец... Днес всеки трябва най-малкото да се моли за тези изстрадали хора, да има отношение, да реагира и помага както може, по човешки. Аз ти благодаря много, че прочете.
-
Съкровено като молитва към Бога за мир, разум и любов на земята.
-
Роси, тъжна е и истината за тази жестока, унищожителна война! Дано скоро да приключи, защото съсипа милиони животи...
-
Силно и тъжно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
