Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме,
животът може всекиго да изпревари
и докато за мечтите всичко даваме –
времето минава със спомените стари.
Нищо няма да се забрави тотално,
докато разказват същите клюкари,
всичко на момента става актуално
в новото време за спомените стари.
Модерното пак остарялото осмива,
сбогувайки месец декември с януари
и винаги, когато годината си отива –
новото време зове спомените стари.
© Никица Христов All rights reserved.
Поздрави!