Feb 18, 2015, 11:20 AM

Ново начало 

  Poetry » Other
2936 1 5
Когато любовта от теб замине
и нямаш власт и сили да я спреш,
когато тялото без чувствата изстине
и тръпнеш, и се молиш да умреш,
тогава тръгват и последните надежди
понесли в куфар твоите мечти,
безизразно поглеждаш ги през вежди,
дали ще липсват... може би... преди...
В душата ти пустинни урагани
запяват водевил за любовта,
а болката от всичките ти рани
ще им приглася тихо през нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??