НОВОГОДИШНА ПРИКАЗКА
Приятелко Анна Перенна*, над Ветрен небето
с най-гъстото сито брашно за погача пресява
и зимното зъзнещо слънце седефено свети,
и вятърът облаци снежен прашец разпилява.
Приятелко Анна Перенна, до мартенски Иди
е още далеч и дърветата мръзнат в мъглата,
над Дунава вихрите бели къдели запридат
и зимният ден затъкава небето с водата.
Приятелко Анна Перенна, не римски матрони
ще дойдат по ленени туники, с леки сандали;
тук вятърът свири хайдушки сред голите клони
и всичко е бяло, и всичко е приказно бяло.
Годината почва не с пролетни пищни букети,
годината идва по преспите девствено чисти,
цъфти по прозорците бялото ледено цвете,
от зимния вятър и снощната буря разлистено.
Тук нямаме Форо Романо, тук няма олтари
и ти си във Ветрен инкогнито, мила богиньо.
Светът се разделя спокойно с годината стара,
спокойно посреща и младата Нова година.
Светът покрай мене,
тъй прост и по селски логичен,
отдавна не вярва, че новото носи промяна.
Реката на времето само полека изтича,
животът е вечен, надеждата – сребърна пяна.
Но аз си мечтая за пролети в светли одежди,
за слънчева ласка, за бистри потоци студени,
за истинска Нова година, богата с надежди...
Затуй те повиках, приятелко Анна Перенна!
Не искам подаръци!
Този живот не дарява –
той, старият злъчен скъперник, стои до везните
и само продава, с висока надценка продава
това, без което не можеш да минеш във дните си.
Ти просто ела, а в косите ти пролет да свети,
цветя донеси ми от твоите мартенски Иди,
надежда за моите внучки – да има за двете –
и малко за мен – че далечното “утре” ще видя.
Не искам подаръци!
Нека небето е синьо,
а слънцето – златно, полята край мене – зелени.
Това ще ми стигне сред снежната Нова година.
Не ми го отказвай,
приятелко Анна Перенна!
___________________
*Анна Перенна – в римската митология – богиня на Новата година. Празненствата в нейна чест се провеждали през мартенските Иди /15 март/.
© Валентин Чернев All rights reserved.
Честита Нова година! И сбъдване на мечтите ти!