Безснежна е, но чука на вратата,
като елха с крилата си зелени.
Пристъпва с нежност – нова, непозната,
след Коледа с лапландските елени.
Щастлива е принцеса – мила, млада,
надеждите ѝ – искрена и чисти.
На масата до нас с любов присяда
и празнично минутите разплисква.
Във всяка се оглеждаме с копнежа
да видим бъдещето отредено.
Дай Боже по-добро. Лети безснежна,
расте годината новородена.