Sep 13, 2005, 8:12 PM

Новолуние 

  Poetry
794 0 1
Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно,
мечтателят
заспал е,
самодивата я
няма
пиянски крясък
е отчаяното чувство,
зверче уплашено
ума напомня,
а гарвана
наблизо философства
в панелът
счупена бутилка
водка,
кърви и стича
в бездиханно
сила умъртвена
с фалша
на думи
упоени от
лепило,
и всякакви
фрегидни
аромати.
В кошмар език
се мята, мята,
завивките потят се,
в себе си се давят,
потъват в дъното
на празно тяло,
навън е всичко пречерняло.

Но кучката отново ще изгрее,
расте кърмачето - идея,
и утре ще играе,
и ще лае...
опашка гони,
впива зъби, хапи, дави,
и гонено със камъни и пръти,
пречупено дресирано, ще бъде...

Или избягало в гората,
по - близо до гърдата
свята,
подобно вълк, идея ще живее...

Но кучката отново ще изгрее...

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.

  • ИДЕЯ си НЕУГАСВАЩА
    и времената вълчи,
    раждат ги,
    чрез теб при новолуние -
    мащабен си
    в безкрайността на мисълта
    достигаща до себе си
    чрез философията
    на духа ....

    Изключително много ми хареса...
    Прииска ми се на финала -
    да завия ...
    Поздрав Стеф!
Random works
: ??:??