Уморих се да се обръщам назад, за да опитвам да събудя спомена. Непосилно е като да възродиш загубен град, забравен далеч в старинни времена. Затова смирена и все така добра, усмихвам се на хората и напред вървя. Вярвам във победата над глупостта, вярвам и в края на вечните неща... Идеал за живота си нямам, но дано да ми е лесно. Мечти много имам и давам, така за мен е най-честно. Не казвам край, ако ще продължа, не спирам да се боря, дори да се уморя. Не лъжа, че обичам,не лъжа и че мразя сълзите не отричам, но за мен ги пазя. И виждате сега жена в душата, в лице момиче. Но сърцето и е сякаш завързано от тъгата, въпреки че силно му се тича... И кой ще намери смелост и сили, да го отплете от тишината. Кой с усмивка и със думи мили ще запълни самотата.. Да, обича тя и плака, да, търпя и дълго чака. Но дойде време да обърне този лист, пожълтял от болка и сълзи. И помогна и той да види нов и чист живот с емоции, копнежи, красоти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасен стих!!!6+