Нововъзрожденско

Jun 25, 2015, 6:58 PM 2016-06-13T14:04:42+03:00

Poetry » Civilian

820 0 3

Всичко е погазено -

тишина, та смърт.

Бродят само лешояди

и кълват навръст.

Селото - оглозгано,

а градът - без кръст,

вие на умряло с глас,

а камбаните мълчат.

Небесата – сгрочени –

облаци, та смог,

нито е за дишане,

нито да летиш.

Тихо е като във гробище,

в църква без звънар,

без деца са къщите,

възрастните мрат.

Майките събират в скута си

на сълзите си плодът.

Счупена до лакътя –

правдата е инвалид.

Бъдещето - буренясало,

а косачите му спят.

Весела ЙОСИФОВА

2015 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stoyna (Стойна Димова)

2015-06-26T12:41:57+03:00

Добър ден, Весела!
Описала си една зловеща картина, която за съжаление е нашата действителност!Имаш много ярки образи и оригинални метафори!
Финалът ти е като задънена улица:
"Счупена до лакътя -
правдата е инвалид.
Бъдещето буренясало,
а косачите му спят."
Поздрав за отличната творба и по-ведър ден ти желая!
враната (Маргарита Василева)

2015-06-26T06:08:01+03:00

"Нищо не стои така, както е" - от фолклора!
Довереница (Дочка Василева)

2015-06-26T01:43:01+03:00

Апокалипсис,бавен и по нашенски.
Завоите му трудни за изричане,
надеждите прекършени, разплакани.
И съхранено право на отричане...