Топлината от пламъка на любовта,
която грееше сърцата ни изстина.
И двамата не разбрахме кога стана,
охладняхme един към друг.
Но никой не си го признаваше.
Защото всеки се страхуваше от истината,
че ще остане сам на света,
без пламъче в душата и очите.
Но дойде и този ден,
когато единия открива нова светлина,
с която да продължи напред
в мрачния тунел на живота.
А другия си остана сам
и не искаше да преглътне самотата!
© Елена Александрова All rights reserved.
настъпи
студ
в душите ни...
Мълчим и
правим се на слепи
Безразличие
сковало ни е
Страх,
че може утре
да тънем в самота
Уви!
Тя носи пустота
и липса на пожар
в очите
Самотата е
Убиец
Сега летиш напред
към друга
светлина
огряваща пътеката ти
аз сама
седя
и чакам
Любовта
Поразчупи смело и ще стане стих. Опитай. )Извинявай, че си позволявам да те посъветвам, но съм изпълнена с добри чувства мило момиче.