Мълчи ми се... А трябва да говоря!
Оставя ли копнежа да заспи
в прегръдката на есенна умора,
ще плъзнат куп съмнения, вини,
че нещо не направих както трябва.
Представям си ги, пипала на октопод,
ще задушат едничката ми радост,
че има те в коварния живот,
където си лелеяният фар надежда!
Най-тъмните пространства осветил,
вълните който чудно пренарежда;
преди проявата им, бурите простил, ...