toxin (Таня Донова)
357 4100
Sep 4, 2014, 5:58 PM

Нуждая се... и думите не стигат днес... 

  Poetry
933 0 9

Мълчи ми се... А трябва да говоря!

Оставя ли копнежа да заспи

в прегръдката на есенна умора,

ще плъзнат куп съмнения, вини,

 

че нещо не направих както трябва.

Представям си ги, пипала на октопод,

ще задушат едничката ми радост,

че има те в коварния живот,

 

където си лелеяният фар надежда!

Най-тъмните пространства осветил,

вълните който чудно пренарежда;

преди проявата им, бурите простил,

 

за да почувствам: В безопасност съм!

А как ми се заспива, ако знаеш,

от онзи дългия, безкраен сън...

Отне ми болките, вземи и тая -

 

да се нуждая повече от тебе всеки ден!

© Таня Донова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на помълчалите с мен!
  • При такъв талант,мълчанието невъзможно!
  • "където си лелеяният фар надежда!

    Най-тъмните пространства осветил,

    вълните, който чудно пренарежда;

    преди проявата им, бурите простил,"
    ----------------------------------------------
    Много силен, докосващ елегичен стих!
    Казват, че любов, която не разплаква очите,
    не е истинска... Винаги трябва да помним,
    че само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
    няма и дъга... Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за прекрасната поетеса! Пожелавам им занапред
    щастлив късмет и сбъднати мечти!
  • ммм... дааа
  • "където си лелеяният фар надежда!
    Най-тъмните пространства осветил,
    вълните който чудно пренарежда;
    преди проявата им, бурите простил,"

    Красиво споделена философия за
    парченцата, които правят щастието... Аплодисменти!
  • Истинско. И на мен ми се мълчи...
  • Аз пък ще ти река:Приказвай и пиши, щото то трябва да се излее! Трупаш ли го - ще гръмнеш!
  • Болката - да се нуждаеш от някого.
    Споделено с изповеден тон.
    Внушително и докосващо...
  • Мълчи ми се...
Random works
: ??:??