Jun 19, 2014, 11:50 PM

Нуждая се от Пътеводната ти светлина 

  Poetry » Love
808 0 4

Когато имам странното усещане,

че въздухът наоколо е нажежен

и не помръдва, че живачна течност

наместо кръв пулсира в мен...

 

Когато на крилете на креслива птица

се спусне уродливо чувство на вина

и тягостно, протяжно заскрибуца

затваряща се пред копнежите врата...

 

Когато погледът ми се зарее жаден

отвъд познатия като дланта ми свят

и хоризонтът праг е, не преграда,

зад който стъпвам на лелеян бряг...

 

Когато всяко цвете се усмихва,

откраднало си цвят от твоя смях,

а ромонът на чудния ти глас не стихва

и мисълта за теб е сладък грях...

 

... Тогава искам пак да си до мене

и чувството, че ти принадлежа,

и че в добро и зло си ми потребен

да бъде пътеводната ми светлина!

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??