Нужна
Самотна стая. Две сенки чужди.
В камината догаря нечий спомен.
Повика ме, отново бях ти нужна.
Страста ли сети те за мен?
Притискаш ме. Изгаряш с устни блудни.
Изтръгваш от душата всеки стон,
като мелодия от нежни струни,
издишащ звук на стар акордеон.
Треперещи тела, неистово възбудени.
Две адски бури във един заслон.
Недей да бързаш ти да ме погубваш,
преливай в мен, като Мусон!
Изгаряме във лудостта пробудени.
Поредица от сласт в роман.
И хапеш плът. Желаеш до безумие.
Потъвам в теб, потъваш в мен...
Безсрамни погледи на сенки чужди.
В камината – пореден спомен.
Повика ме, аз бях ти нужна...
Погубваш ме, убийствено греховен.
© Ирина Кирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря , Емо !
-
Тази ранена душа...
Хубави стихове, Ира! Знаеш... -
Ееееее благодаря ви момичета за подкрепата ! Благодаря че оценят е това което правя , па макар да не е "професионално" , ако мога така да се изразя !
Силве , чак гениална ....... от устата на вече изграден и доказал се писател като теб звучи ...... страхотно . Благодаря ! Мисля че просто е добре , но гениално ..... не бъди ласкател , знам че си приятел 😉😘😘😘 Уникален приятел . Благодаря ти !
Благодаря и на теб Лиа , за подкрепата . Ти си човек , който е всъщност Стихия . 😉😘😘😘 -
Ако ти кажа, че ти си едно диамантче, което блести със специфична светлина и само от първите два реда ме копваш за ушите и аз скачам при теб като замаяна. За човек, който има само няколко стиха си направо гениална! Няма повече да приказвам 😘, поздравче!
-
Еееее, ама си - каква стихия! Много добре, отлично описани "спомени в камината".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
