DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
Jul 28, 2017, 5:31 PM

Нула 

  Poetry » Love
515 0 2

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, 
отпил отрова,
очаквам да потъна някъде,
да не живея...
И прах по млъкналото ми сърце
се насъбира...
Така боли да знаеш,
че си счупен...
Да разгадаеш, че света му пука
за други, а че ти си нула.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Просто емоция, която трябваше да излезне. Благодаря много!
  • Ех, Дани, мъчно ми стана сега.
    Недей така. Как ще си нула. То всеки си има своята болка. Не, че и аз не съм се чувствала така. Пожелавам ти да откриеш щастието.
Random works
: ??:??