По мен се стича
някаква тъга...
Събуждам се,
а утрото е сиво...
Говоря си,
надъхвам се сама,
огрявам се
с усмивка,
но...
горчива!
Зареждам тялото си
с ведрина.
Обличам се
с надежда,
че ще имам
свободна,
независима душа
и всичко
ще е светло
и значимо!
Но...
в мен се стича
някаква тъга!...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Поразително! Великолепно!
Благодаря ти, миличко!
Прегръдка!