Пил ли си от сладката омая
на потеклите от смях сълзи?
Някога изгуби ли се във безкрая
на големите ми, плачещи очи?
Причина искаше, за да останеш.
Не винаги аз можех да я дам.
Не можеше с трошици да изхраниш
любовта, отгледана в душевен храм.
Аз съм тук и можеш да ме имаш,
да ме будиш в теб, когато ме сънуваш
и с ноздрите от пролетта да вдишаш,
да си до мен, а не да ми гостуваш. ...