Jun 4, 2008, 10:13 PM

някога 

  Poetry
779 0 0
И беше свят,
реален и суров,
забравил своята безкрайност...
И беше ден,
пак блъскащ се във всяка своя крайност...
И бяхме ние,
реално нереалните,
едва дочакващи победните си мигове
крояхме планове (отново ний-баналните),
че ще живеем някой ден - обичащи,
а "някой ден" така и не се случи.
                    

© Ониксче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??