Някога

Dec 16, 2009, 1:33 AM

Poetry » Love

602 0 1

Видях я аз сред храсти грапави
Самотно цвете в пустошта
Безмълвна тя пое ръката ми
Прегърнах нейната снага
Безумен миг на радост сляпа
Безкраен миг от вечността
Какво чертаеше съдбата ни
Диря влажна от сълза
И ний сме там тъй здраво хванати
Сами във тъжното море
Тревожни мисли
Храсти грапави ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някога

Want to read more?

Random works