Някога бях пленник аз на самотата
и вече нямах нищо във душата.
Някога обичах и за един човек копнях,
сляпа бях за яснотата,
за този мъж живота си живях,
а той за мен е нямал място във душата.
Някога си мислех, че мога да обичам,
че имам право на това,
но се оказа, че не мога “своя любов” да те наричам,
че нямам право дори да си помислям за това.
Някога си мислех, че имам сили да се боря,
че със тебе мога всички върхове да покоря, ...