Стиховете пишех си в тетрадка.
Пишех и сама си ги четях.
Пред приятелка една споделях, плаха:
“Виж, отново вдъхнови ме тоз инат.“
А вдъхновение не липсваше, признавам.
Сърцето ми тогава бе изпълнено с любов.
И всеки жест, всяка дума, всяка грешка бяла
в рими прекроявах и градях ти образ нов.
За творбите ми велики ти така и не разбра.
Вълненията бяха други в младините ти лудешки.
Сменяше момичетата, всичко беше на шега,
Влюбени сърца, стихове и трепет не бяха в твойте сметки. ...