Mar 18, 2006, 1:27 PM
Някога,когато
Някога,когато,
се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...
се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесва ми, Жени, светло и хубаво е под цъфналите ти клони!
-
Поработих,колкото можах.Благодаря ти,Светослав!Благодаря на Геновева и на теб Дани/Дани напомняш ми една приятелка от Габрово,снощи четох твои неща ,имате сходство/
-
хареса ми...
-
Светослав,мисля,че не мога.Поне не сега.Спирам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гаденето ти не е вследствие на стиха ми ,а следствие на мой коментар преди време върху твои писания,които трябваше да са поезия,а не са.
Какво да се прави,повръщай,дано ти олекне и пропишеш нещо добро.