Oct 7, 2009, 6:34 PM

Някога, но по-добре късно 

  Poetry » Other
789 0 11

(На Е.)

 

Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –

чергарската песен за волния път.

Преди да ме скриете, нека поспрем

под голите клони – дори да заспят,

в тях зрее животът, измамил смъртта...

И птицата пак синева ще гребе,

но Господ съдбата ми тъй начерта:

отрано над мен да е пръст, не небе.

 

А няма как Нищото да обозрем...

Недей да тъжиш – продължавам с “Джалем”.

© Аноним All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??