mmarinov59 (Марин Маринов)
47 17
Sep 13, 2012, 11:20 PM

Някога, някога... 

  Poetry » Love
675 0 3

Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,

щурците нежно свиреха навън,

тогаз девойка мила ме целуна,

като в магичен и вълшебен сън.

 

Аз също с целувка отговорих,

изпивах с устни нейните очи,

душата своя аз разтворих,

в онази нощ, под лунните лъчи!

 

И ето, в миг птиците запяха,

а как бе дивна тази песен,

в целувка устните ни пак се сляха,

в нощта далечна на онази есен!

 

По девойката дълги години копнях,

молих се Богу за чудо със песен

и ето, девойката отново видях,

но бе в началото на нашата есен…

© Марин Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??