Jul 14, 2009, 10:42 PM

Някога преди... 

  Poetry
1146 0 1
Навън вали, а в мен е сухо
и тихо, и печално, и сломено!
Навън вали, а в мен е глухо,
остана нещо непростено...
Уж казват, времето лекува,
присвити рамене изправя...
годините минават, не ликувам,
остана спомен за една раздяла.
Остана спомен от една усмивка,
остана спомен от една печал,
на мястото на думите за прошка
сега живеят призраци с кинжал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Ризова All rights reserved.

Random works
: ??:??