Душата ми отново обедня,
отново плаче моята душа,
смирена е и тиха, и сама,
излъгана, ограбена и... зла.
Подхвърлена й бе троха,
която тя наивно взе за залък.
Не се нахрани, само се задави.
Но нека... тя сама го пожела.
Все търсеща, все искаща и жадна,
все чакаща и вярваща дори,
и молеща, копнее за прохлада
в безумни нощи и пияни дни. ...