danda (Даниела)
358 1120
Apr 21, 2011, 11:13 PM

Някога... през ноември 

  Poetry » Other
1830 1 6

Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,

ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,

ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...

Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,

 

мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл,

здравецът тихо ще плаче за своя разпръснат гердан,

двама с теб (не минута безкрайна, векове неусетни)

ще се къпем в необят онемели звезди – длан до длан.

 

Ще пресъхнат безкрайните дълги и сложни въпроси,

техният отговор във къдриците бял венец ще сплете,

ще премина със теб през пустинни жарави - гола и боса,

ще се смея насън (щом съм с теб) като малко, безгрижно дете...

 

Някой ден ще дойда при теб – някой късен ноември,

ще отвориш, през дъжда ще ми кажеш „с мен остани”

и в мъгливата утрин звездите ще грейнат – без време...

Някой ден, не сега. Сега  е април –  здравецът още цъфти.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??