Някога все с хвърчила ти пълнех къщата...
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване,
си назубрил, а пък в църква се не вясваш.
Кротичко живуркаш си до смърт - възкръсване,
всъщност тихо вегетирайки мухлясваш.
Гледаш ли след мен? Да, аз съм, тази същата,
бе за мене твойта обич смърт, гробове.
Някога все с хвърчила ти пълнех къщата...
Днес си сянка, с пълни с камъни джобове.
А в домът ми тъй далечен, зад пердетата,
ето го - седи и тихичко попържа...
Как спасявам от мишлето, до планетата.
С обич може само вещица да върже.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ники!
-
Наде ти си вълшебница на думи!
Радвам се, че се потапям в твоя свят!🍀🍀🍀 -
Благодаря ви приятели! Радвам се, че ви харесва!
-
Ти която спасяваш " от мишлето до планетата" си спасителка и на души, готови да изпият на екс вдъхновението ти, Наде! Толкова искрено и неподправено пишеш, сякаш плисваш душата си в очите на чуждата истина! Възхищавам ти се!💞💕💞
-
"С обич може само вещица да върже" - 💖💖💖
-
... "всъщност тихо вегетирайки мухлясваш"...
Свободата май се оказва привилегия на лудите... -
Вегетационен пейзаж!
Типичен критичен поглед и талантливи хрумки...
Поздравления, Надежда! -
"всъщност тихо вегетирайки мухлясваш" ще те цитирам ... често!
Много силна емоция! Прекрасно!🌼
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
