Някога… там
Експеримент – Макро поезия
По фотографията –
на Пепина (Пепа Деличева)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454
„Капка по капка… стих –
стих по стих… стихосбирка!”
Народна мъдрост… от народен човек
Втора месечна вноска
Някога… там
Сиви капки в гърлата с оловна тъга,
а доскоро преглъщаха прилива!
Некрозират, лишени от лъча
светлина,
който ражда перлите в мидите!
Зъзнат свити в своя призрачен свят,
без да дрънкат веригите духове.
Мъртви, сливащи полунощ и обяд-
омагьосани в тъмните душове.
Как политаха първи
в крилете на чайките,
но превърнаха морето във блато!
И греха ги захвърли
в тоз’ Содом на мозайките
да пресметне живеца им в злато.
Вековно осъдени на стерилен разкош,
душите им грешни изгарящи врят.
В туй Чистилище градско…
няма ден,
няма нощ!
Ще потънат зловещо в каналния Ад.
През тунела обвързал два свята,
може би, някога… там след лета
Те ще видят отново зората
и ще любят с прибоя…
Земя!
Сагата продължава: - Някога… тук!!!
© Борис Борисов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжен, но хубав, а и героините не са съвсем реални! Противоречията между човека и природата обаче са съвсем реални (особено от страна на човека)!
-
Хубав стих, но някак тъжен!
Поздравявам те! -
Благодаря ти Вилдан! Липсата на вдъхновение е дупка в която мога да падна! С какво най- добре може да се запълни? С вдъхновение! Празнините трябва да се изпълват със съдържание!
-
Всичко те вдъхновява! Поздрав!
-
Благодаря, че подкрепяте творческите ми виждания Ивон, Марина, Водолея, Любо, Селвер, Люсил, Весела, Пепи, Никол, Цонка! Вашите коментари ме радват, допълват и преливат в творческото ми вдъхновение!Признателност към всички ВИ и бъдете все така вдъхновени и засмени!
-
Харесах, много!Поздрави и от мен!Хубава вечер!
-
интересен, нетрадиционен стих...поздрав!
-
Позволявам си да ти драсна още един коментар, сега през деня, на отпочинала глава! За възхищението си от твоите стихове, съм ти писала многократно, за твоите качества като поет,(това го казват всички твои читатели), но аз си мисля за самите капки. Когато са си стояли на крана и са очаквали да се изпарят или някоя грижлива ръка, да ги забърше, дали са знаели, че случайно един поет, ще ги зърне на снимка и ще ги овековечи в такива прекрасни стихове? Благодаря ти, от името на капките Борко!
Това е талантът, който не всеки може да притежава, бъди здрав, за да може дълго да възхищаваш хората с творбите си! -
Май сме на една вълна.
Кап... кап... -
Е, това е то - да умееш стих да съчиниш от "прозаичните" капки в банята!
Аплодирам те, Боре! -
Улових тук малко повече порция символизъм.
И дори да прозвучи като проста куртоазия,
човек сбогува се със неудобния си реализъм
в желанието да бъде капка в твоето море фантазия. -
Твоето целокупно същество е направо Божество .Вдъхваш живот на всичко...
Ти целия си една вселена събрал и капката вода и светлина и тъга и любов.БЛАГОДАРЯ ТИ БОРКО!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!! -
Съвсем различна творба от предишните (поне от тези, които съм чела) Интересно, любопитно, нетрадиционно! Поздрав и от мен!
-
Човешката тирания върху този свят - трудно за разбиране!!!
"Зъзнат свити в своя призрачен свят,
без да дрънкат веригите духове." -
Не знам Веси, кой е създал стандартите... затова- Да се борим поне срещу тях! Благодаря и светло бъдеще на всички (които го заслужават)!
-
Благодаря ви от името на целокупното си същество! Мисълта ми също е поласкана, защото толкова се труди, а на края чувствата обират овациите! Плами, Ласка, Стел, Белла, Петя... и хиляди знайни и незнайни четящи - Не капките, вие сте моето вдъхновение!
Всичко написано по-горе важи с пълна сила и за вас Виолета и Пепи...
Преставяш ли си Пепи, какво му е било на Бог, когато е вдъхнал живот на Адам...?! Хей това се опитвам да разбера, като използвам вдъхновяващата ти фотография! -
Хареса ми.Доловено.Wali./Виолета Томова/
-
През тунела обвързал два свята,
може би, някога… там след лета
Те ще видят отново зората
и ще любят с прибоя…
Земя!
Страхотна символика, лъха от целия стих, натъжава, но все пак във финала, се прокрадва светлина и оптимизъм! Имаш невероятно дарслово и фантазия! Възхитително! Поздрави за стиха Борко! Благодаря за удоволствието, четох го няколко пъти и все преоткривах по нещо! -
А може би капките точно това са мечтали-
подобно на текста от стария френски шансон
от крана да тръгнат, очите, носа да погалят,
и в устните мокри да бъде последният стон
Важното е да не спираме да пишем, Борисе, без значение как и за какво, и да ни е хубаво!
Поздрави! -
Шашна ме!!! Извор си!!!
Стихът ти крещииии...
Хубава нощ, Борис! -
"може би, някога…"
вероятно
интересен стих -
Невероятно е как може да се вдъхновиш по този повод... Поздрав за експресивната символика!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
